Ненаписан роман

февруари 21, 2009

Говорихме си за съвременната българска проза, за творческото вдъхновение и за това, че книгите трябва да се пишат от хората, които наистина имат какво да кажат. Винаги с радост се втурвам в обсъждането на такива теми и не ме вълнуваше особено факта, че хаус децибелите край нас поглъщаха дълбокомислените ми изказвания. За това пък клубното осветление беше идеално, за да се възприеме като нямо възхищение пред творческия му устрем, моето усмихнато мълчание след изявлението „Аз знам, че мога да напиша този роман и ще го напиша!” Докато все още си говорехме за книги и за „Голямото четене” , изведнъж писателят направи рязък преход и изтърси, че много обича жена си. За съжаление не разбрах каква ли асоциативна връзка го беше хвърлила от мислите за ненаписания роман, към мисълта за съпругата, която си беше останала в къщи при малкия им син. За това го успокоих, че всъщност би могъл да пише, за хората които обича най-много, за жена си и за сина си и от това да се получи един прекрасен роман. А аз бих искала да прочета точно такъв роман.


петък 13-ти

февруари 21, 2009

Той дойде точно, когато си помислих, че няма да се видим. Все пак беше петък 13-ти и всичко, което можеше да се обърка, вече беше достатъчно объркано. Идваше за първи път тук, а аз познавах всичко в този клуб – всеки квадратен сантиметър. В момента уютната познатост на мястото ми беше писнала на квадрат. Той беше непознат. Знаех само, че ми харесва начина по който танцува. Исках да науча повече и за това започнахме разговор за него. След час вече знаех, че обича да разказва за актьорските си опити и отбягва баналните според него подробности около работата, с която всъщност си изкарваше хляба.
Точно тази ежедневна работа беше причината да срещне Любовта. Докато бил на стаж в чужбина се запознал с една прекрасна жена, която учела в художествено училище и рисувала невероятни картини, в които той се влюбил. След картините се влюбил и в авторката и изживял нещо много силно и истинско, въпреки че и двамата знаели, че любовната им история ще трае три месеца – времето, което му оставало до завръщането в България.