Докато той вдъхновено ми разказваше за квотите за вредни емисии в Европейския Съюз, аз се опитвах да си обясня бурния възторг, с който приемаше, че знам значението на думи като „фючърси“ и „хеджиране“. Когато посочих ролята на въглеродния двуокис за глобалното затопляне събеседника ми направо щеше да се разплаче от щастие. Едва следващият му въпрос „Ти си студентка, нали? Къде учиш?“ – внесе някаква яснота в ситуацията.
Трябваше да коригирам представата му за възрастта ми с десетина години, но поне вече не подскачаше от радост, че различавам Брамс от Шопен и разговора ни потръгна по-гладко.
После ме изненада с признанието, че през последните няколко години няма нито една по-сериозна връзка. Имало много истории, но всички били по-скоро леки и неангажиращи флиртове. Обяснението беше повече от красноречиво. „Когато си имаш работа с 20 годишни момичета можело да го даваш не толкова на сериозно, защото и те все още не знаят какво искат. И си променят намеренията на всеки 5 минути. Докато с една 30-годишна жена, той не би могъл до постъпва така, защото ще се чувства гадно, ако не може да спази обещанията си към нея. А той не можел да бъде сигурен, че утре няма да се появи нещо по-интересно за правене, заради което няма да има възможност да удържи на обещанието си. И за това въобще не се захващал с жени над 20 години“ : )))
Публикувано от nia2008myspace 