Можех да открия най-различни вариации на портрета на Моцарт навсякъде из този град, защото бяха комерсиализирали образа на горкия композитор до безобразие.
И когато се вгледах в профила на мъжа, който стоеше до мен в прекрасната барокова църква и ми разказваше вдъхновено за всички картини и скулптури от църковния интериор първоначално реших, че ми се е привидяло. Но чупливите прошарени коси и тази по детски ярка усмивка – приликата беше поразителна.
Той беше първият американец, с когото съм си говорила за нещата от живота и за любовта. Имаше нещо, успокояващо във факта, че човек на моите години е успял истински да обича в четири различни истории. Резултатът от тези четири любовни истории е бил 50:50 – два пъти той си е тръгвал, а другите две момичета просто продължили напред без него.
Не посмях да му кажа, че е засега е пропуска най-важната история в живота си – да се научи да обича себе си, такъв какъвто е, а не такъв какъвто биха искали да го видят хората около него.
