no fun after 30?

Докато той вдъхновено ми разказваше за квотите за вредни емисии в Европейския Съюз, аз се опитвах да си обясня бурния възторг, с който приемаше, че знам значението на думи като „фючърси“ и „хеджиране“. Когато посочих ролята на въглеродния двуокис за глобалното затопляне събеседника ми направо щеше да се разплаче от щастие. Едва следващият му въпрос „Ти си студентка, нали? Къде учиш?“ – внесе някаква яснота в ситуацията.

Трябваше да коригирам представата му за възрастта ми с десетина години, но поне вече не подскачаше от радост, че различавам Брамс от Шопен и разговора ни потръгна по-гладко.

После ме изненада с признанието, че през последните няколко години няма нито една по-сериозна връзка. Имало много истории, но всички били по-скоро леки и неангажиращи флиртове. Обяснението беше повече от красноречиво. „Когато си имаш работа с 20 годишни момичета можело да го даваш не толкова на сериозно, защото и те все още не знаят какво искат. И си променят намеренията на всеки 5 минути. Докато с една 30-годишна жена, той не би могъл до постъпва така, защото ще се чувства гадно, ако не може да спази обещанията си към нея. А той не можел да бъде сигурен, че утре няма да се появи нещо по-интересно за правене, заради което няма да има възможност да удържи на обещанието си. И за това въобще не се захващал с жени над 20 години“ : )))

amadeus

Можех да открия най-различни вариации на портрета на Моцарт навсякъде из този град, защото бяха комерсиализирали образа на горкия композитор до безобразие.
И когато се вгледах в профила на мъжа, който стоеше до мен в прекрасната барокова църква и ми разказваше вдъхновено за всички картини и скулптури от църковния интериор първоначално реших, че ми се е привидяло. Но чупливите прошарени коси и тази по детски ярка усмивка – приликата беше поразителна.
Той беше първият американец, с когото съм си говорила за нещата от живота и за любовта. Имаше нещо, успокояващо във факта, че човек на моите години е успял истински да обича в четири различни истории. Резултатът от тези четири любовни истории е бил 50:50 – два пъти той си е тръгвал, а другите две момичета просто продължили напред без него.
Не посмях да му кажа, че е засега е пропуска най-важната история в живота си – да се научи да обича себе си, такъв какъвто е, а не такъв какъвто биха искали да го видят хората около него.