От прозорците на този клуб се открива чудесна панорама към един от централните площади на града. Има и един точно определен момент, когато предпочитам да съм точно на това място и да гледам към небето и тъмните сгради на площада. Обръщам гръб на вилнеещата тълпа и наблюдавам как нощта избледнява в предчувствие за настъпващото неделно утро.
Мислех си, че съм абсолютно невидима за другите, но той настояваше да ми каже нещо, защото било много важно. Казват, че пияните и лудите говорели само истината , но аз се надявам, че това е просто легенда. Това, което беше толкова важно да чуя, е че трябвало да живеем днес, а не утре защото можело и да няма утре. Когато го попитах: „Как можеш да си сигурен, че ДНЕС е по важно от УТРЕ?“ – отговорът беше: „Знам, че е така, защото жена ми умира от мозъчен тумор…“
Дано да ме е излъгал.
