one of these mornings

От прозорците на този клуб се открива чудесна панорама към един от централните площади на града. Има и един точно определен момент, когато предпочитам да съм точно на това място и да гледам към небето и тъмните сгради на площада. Обръщам гръб на вилнеещата тълпа и наблюдавам как нощта избледнява в предчувствие за настъпващото неделно утро.

Мислех си, че съм абсолютно невидима за другите, но той настояваше да ми каже нещо, защото било много важно. Казват, че пияните и лудите говорели само истината , но аз се надявам, че това е просто легенда. Това, което беше толкова важно да чуя, е че трябвало да живеем днес, а не утре защото можело и да няма утре. Когато го попитах: „Как можеш да си сигурен, че ДНЕС е по важно от УТРЕ?“ – отговорът беше: „Знам, че е така, защото жена ми умира от мозъчен тумор…“
Дано да ме е излъгал.

To be continued …

Партито беше стигнало до точката на разпадане, когато и последните следи от танцуващи стъпки потъват в праха на умората. Тогава нахлу нова компания, сред която зърнах няколко добре познати лица. Той беше непознат и нямаше дори да го забележа, ако не се беше спънал в мен, буквално

Реших да остана още съвсем мъничко с тайната мисъл да си запиша още една история, която е искрено преживяна, но част от нечие чуждо минало.Но явно при всеки експеримент като моя идва и моментът на изненадващите резултати.
Неговата любовна история … Може би все още предстои, а може би не

За първи път срещнах човек прехвърлил средата на 20-те си години, който уверено твърдеше, че не се е влюбвал никога досега?! Имало едно момиче в живота му и то съвсем за кратко, когато бил на 20 години и оттогава това сърце си живееше необезпокоявано от каквито и да е чувства.

To be continued …

Усмивка

Той : „Къде скри, усмивката?“

Аз, вече с усмивка: „Защо?“

Той: „Защото, когато се усмихваш си толкова красива“

Докато си говорехме разбрах, че от години не бях се чувствала толкова близка с един човек, въпреки че го познавах от не повече от 46 минути и 17 секунди.
За съжаление не се научих да премълчавам, дори когато би трябвало да си прехапя езика и за това казах: „Знам, че нито моментът, нито мястото са подходящите, но за мен е важно да ти кажа, че това е най-хубавият разговор, който съм водила от доста време насам“.

Неговата любовна история. Безкрайно много обича морето и жена си. Морската вода е онова лекарство, което му връща усещането за истинската му същност и изтрива за два месеца чуждия образ, който го гледа от огледалото през останалите десет. Но само, когато погледне в очите на жена си се вижда такъв, какъвто винаги е искал да бъде – ОБИЧАН. И за това техния свят е истински и само за двама.

Quoting Shakespeare

Въпреки златисто русите коси по „типичния еврейски профил“, можех да се досетя, че това момче идва от Свещената Земя. Чудех се какви ли пътищата са довели един млад адвокат от Израел в центъра на нощния живот в София.

Имахме най-странната SMS кореспонденция, която започна с цитат от Шекспир от моя страна. Продължихме с още поезия и едва след като изпратих поредния SMS разбрах колко е нелепо, да цитирам „Песен на Песните“ на английски на човек, който би трябвало да знае как звучи оригиналния текст

Неговите любовни истории… са го накарали да се страхува от жените или поне така твърдеше той. Прозвуча ми почти мелодраматично, когато каза, че жените в които се е влюбвал са били опасни за него, а последната едва не разрушила кариерата му …

Любовна история с цвят на нощ

Той не може да остане незабелязан. Ако беше герой в онзи роман, който за щастие никога няма да напиша, за него са запазени думите „… мъжете му завиждаха, а жените се влюбваха в него“. Има незабравимо присъствие, собствен стил и естествена елегантност, която не го напуска, дори когато танцува бос по пясъка…
Неговата любовна история :
Тя е стриптизьорка с прекрасно тяло и най-красивите дълги и тъмни като нощта коси. Тя е единствения човек в неговия живот, с който е можел да разговаря за абсолютно всичко и да споделя всяка, дори най-лудата емоция. Повече от година след раздялата все още я обича.
Сега, когато го виждам всеки път с различна жена си представям, че се е върнал при Нея. Просто тя е отрязала прекрасните си дълги коси, или ги е изрусила, или вече ги носи в огнено червено …

има и такива срещи

Флиртувахме морски безгрижно, въпреки че беше 29–ти февруари, а разликата в годините ни е значителна и то в моя полза. Не знам каква точно ми е ползата от тези в 12 години в повече, но както и да e

Веднага си казах, че определено не сме един за друг.
Продължавах да се усмихвам на това високо момче, гледах го отдолу-нагоре въпреки 12–сантиметровите токчета на ботушите ми. Двамата танцувахме на ретро хитове от времето, когато аз съм била тинейджър, а той в детската градина.
Внезапно в бара настана истински екшън с ритници и юмруци. Охраната се намеси светкавично и ефективно, но и побойниците не се даваха лесно. С изненада осъзнах, че ме е страх и инстинктивно се сгуших в него. Когато той буквално ме скри в прегръдката си престанах да мисля за разликата в годините, престанах да мисля за каквито и да е различия, защото се почувствах сигурна и защитена.

Неговата любовна история … Приключила преди няколко месеца, защото Тя го зарязала без обяснения. Той лъжеше себе си и се опита да излъже и мен, че Тя вече не означава нищо за него.
В повечето случаи от Истината ни боли …

егоистът

Ослепителна усмивка и ярко зелени пламъчета в очите.
Харесах веселото настроение, което излъчваше и ми се искаше да останем само двамата, за да поговорим.
Но той бил гладен. Оказа се, че е като хищник, който постоянно изпитва някакъв глад – за храна или други удоволствия.
Засищането на този негов Глад мотивираше постъпките му.
Неговата любовна история … е историята на един егоист, който винаги е обичал и ще обича предимно и само себе си.

Дотук беше забавно да наблюдавам как един хищник с гъвкаво тяло умее да се радва на удоволствията на живота. Но после видях и елегантната незаинтересованост, с която се покри докато приятелят му се държеше просташки с една жена. Невъзможно беше дори да му хрумне да постъпи мъжки и да каже на своя приятел, че постъпва като боклук.

Древните египтяни са вярвали, че човек, който с мълчанието и бездействието си позволява на злото да тържествува след смъртта си ще отиде в Ада. А къде ли отиват онези хищници, които не се вълнуват от понятия като Добро и Зло стига да не ги засягат лично.

среща през януари

Беше студена януарска нощ, когато той буквално влетя в живота ми, защото на партито всички бяха маскирани, а той носеше чифт бели „ангелски“ крила. Не знам какво ме привлича така силно в него, понеже категорично не е мой тип. Всеки път, когато го видя в центъра на събитията в някой клуб си мисля, че има вграден някакъв много мощен генератор на енергия. Може да танцува, да вдига наздравици, да флиртува, да прегръща приятелите си, да целува любимата си жена и да не се умори до сутринта.
Начина, по който произнася характерното си „Р“ би могъл да бъде направо обезоръжаващ. Предполагам фактът, че този мъж е невероятна и очарователната комбинация от образите на тигъра от „Мечо Пух“ и Казанова в едно всъщност ме радва всеки път, когато се срещнем случайно.

Неговата любовна история …

Той искрено и от цялото си сърце обича жените. Всички жени и всяка една от тях. Смята, че мисията на всеки истински мъж е да… удовлетвори напълно жената, с която е в момента. Е, отначало този истински мъж не искаше да повярва, че аз не желая да правим секс. Но мисля, че после се разделихме почти приятелски с едно „майната ти … ти искаш нещо и аз незнам какво, но което аз не мога да ти дам“ от негова страна. Той ще продължава да върви уверено по пътя си на истински мъж и ще прави щастливи всички или почти всички жени, които среща по пътя си.
А аз продължавам към следващата си среща, в търсене на истинска любов.